Публикувано от в в Гости
  • Размер на шрифта: По-голям По-малък
  • Посещения: 5140
  • Печат

Гостува ми Мила Иванова

Гостува ми Мила Иванова

 

b2ap3_thumbnail_Mila_Ivanova_20150808-093236_1.jpg

 

   Има хора, които е достатъчно да погледнеш само веднъж, и както се казва, веднага ги познаваш. Усещането е, че сте били близки жял живот и знаете всичко един за друг. Това се случи с мен преди няколко години, когато срещнах Мила за първи път. Поканих я да ми гостува, защото искам да ви запозная по-отблизо с нея. Мила не е „звезда“ от екрана или от сцената. Мила е истинска Звезда сред журналистиката. В днешно време отношението на нас, обикновените хора към журналистите е донякъде негативно. И има защо. Засипват ни с жълтении, лоши новини и грозен език. Е, Мила е точно обратното на всичко това. Може наистина гордо да носи титлата Журналист. Много съм щастлива, че блогът ѝ  „Солунска 16“ дава възможност на всички нас да четем истински красиво написани текстове, извиращи дълбоко от красивата и душа. Тя е различна, витална, бих казала небесна. Всичко покрай нея е ефирно и красиво, независимо дали става въпрос за писане, готвене или декорация. Човек с богата душевност, висока сетивност и чувство за естетика. Влюбена в живота и природата и в малките незабележими неща, Мила успява да придаде на всички ни урока как трябва да го живеем този пусти живот. Как да го обичаме и да се радваме на всеки миг. Изключително съм щастлива, че ми е на гости.

 

b2ap3_thumbnail_mila_1.jpg

 

Добре дошла, мила ми Мила. Няма да ми се смееш сега, че ще се правя и аз на журналист. Твоите текстове ми приличат на музикални партитури. Така, както един композитор успява да изкаже душата си с ноти, ти го правиш с буквите. По всяко време ли можеш да седнеш и да напишеш нещо или всичко е подвластно на емоции, чувства и настроения?

Йоленце, знаеш колко безценно ми е приятелството ти! Да ти гостувам, е огромна чест за мен и ти благодаря от все сърце! Може ли, преди да ти отговоря, да разкажа на твоите хора (не ги наричам просто „читатели“, защото вярвам, че около себе си събираш хора – светлини и усмивки като теб самата, не само читатели) една история, която ти вече знаеш? Следях всичко написано и сготвено от теб доста преди да се запознаем. Срещнахме се за няколко минути на фестивала на козето мляко в Бела речка. Разменихме само две-три думи. Казах ти колко харесвам всичко, което правиш и топлината, която излъчваш, а ти ме нарече веднага „Миленце“, с което сякаш ме прегърна. Тогава цяла вечер наблюдавах любовта, която меко стъпваше между теб и съпруга ти, между него и теб, нежността ви един към друг, музиката, която звучеше безмълвно от вашата двойка. Запомних тази ваша светлина и често се сещах за нея... Докато един ден ти не написа във Facebook, че той си е отишъл. Бях шокирана. Заболя ме като за най-близък приятел. Не спирах да мисля за теб, а от това, което публикуваше в интернет, ти излъчваше такава сила, че ден след ден не можех да се начудя каква мощ има в любовта ти към живота. Не просто се възхитих на силата ти. По същото време имах тежък период от живота си. Тогава седнах и написах списък с нещата, които искам да направя, за да продължа живота си и за да бъда силна. Едно от първите неща в списъка ми беше да се срещна с теб и да поговорим. Бяхме почти напълно непознати, но ти фигурираше във важните за мен хора и събития. След няколко месеца пътищата ни се пресекоха и оттогава не си спирала да бъдеш мое вдъхновение, моя сила и подкрепа. Не просто приятел, а Сила.

Ако трябва да се върнем на въпроса ти, и за писане си ме вдъхновявала, знаеш. А апетитът идва с писането. Невинаги сядам пред компютъра, вдъхновена от нещо конкретно. Съществува една генерална нагласа – когато приемеш себе си за пишещ човек, започваш да гледаш на всяка нещо около теб като на тема за бъдещ текст. Започваш да наблюдаваш света по различен начин и да виждаш и най-дребния детайл от живота през възможността да бъде разказан. И започваш да си събираш истории. Трупаш си в едно шкафче настроения, идеи, моментни вдъхновения. В този смисъл всяко нещо е в състояние да събуди у мен чувства и емоции, които да наредят думите в текст. Ако щеш вярвай, но мога да се вдъхновя от красива врата или някоя уникална чиния. Най-вдъхновяващи са малките неща – жестовете на хората, които обичам, техните лица, техните желания. Музиката – също. Звуците в природата. Цветовете на сезоните. Образите от облаци. Вкусът на любима бабина манджа.

Текстовете ти са невероятни. Във всяко изречение си личи, че извират от душата ти. Как определяш сама себе си?

Уф, определям себе си като отвратително чувствителна :) Двоен Рак съм и това е ужасно! Писането е отдушник на милиардите чувства, които раждат в мен милиарди настроения. Само болезнено откровеното писане може да го направи. Идеалист съм, често наивен. Смешното е, че тази моя свръхемоционалност съжителства с необяснима и за мен самата решителност. Мога да взема сериозно решение за части от минутата. Мога да започна от нулата без страх и колебание, мога да поема риск по-бързо отколкото мога да сготвя супа, мога да бъда смела в начинания, от които далеч по-силни от мен хора се ужасяват. Вчера една приятелка ми разказа невероятна история и завърши с думите: „Господ обича смелите.“ Докато ти го казвам, настръхвам цялата... Е, надявам се, че Господ обича и лудите, защото съм и доста шантава :) Влюбена съм в обикновените моменти и емоции, но те рядко преминават през мен по обикновен начин. Един малък пример за това - на 38 години си направих татуировка – нещо, което е доста нетипично за мен и което не съм вярвала, че ще бъде част от мое решение някога. Разбира се, направих го от любов. Трябваше да я покажа на човека, за когото беше, на върха на планината, така поне беше планирано. Ама нали знаеш и за плановете ни, Господ много се смее на плановете ни винаги. Така се случи, че показах подаръка си – татус в асансьора на една болница...

Текстовете ти са донякъде много загадъчни. Понякога недоизказани, пълни с несподелени чувства и много емоции. Не искаш да го изкажеш или искаш да оставиш читателя сам да открие себе си в тях?

Бягам от дословност с думите. Всяка дума отразява чувство, а чувствата не могат да бъдат дословни. Изпитваш към някого нежност. Но никога не е само нежност. Вероятно можеш да формулираш само нежността, но покрай нея сигурно има и нужда от закрила, и страх, и възхищение, и желание... Когато думите не са дословни и фразите не са доизречени, те продължават да се пишат в сърцето на онзи, който ги чете. Не бих искала да звуча и прекалено отнесено. Не намирам себе си в изкуството, което те кара да откриеш смисъл в една черна точка на бял фон.

Споменах по-горе за негативното отношение на хората към журналистиката в днешно време. Сподели своето мнение.

Моето мнение е същото като твоето. Все още не мога да преценя кой носи вината за това, в което се превърна журналистиката – ние, медиите, или ние, читателите. Защото медиите отразяват търсенето на читателите. Така че сигурно, ако някой открие дали първа е кокошката, или яйцето, и аз ще зная отговора на моя въпрос.
За щастие наблюдавам тенденция интелигентните хора да търсят все повече само позитивна и сериозна журналистика. Вече изборът ни е огромен и се надявам тази тенденция да порасне.

Мислила ли си да напишеш книга? Много ми се иска това да се случи.

Мислила съм, Йоленце. Но с мислене май не се пише книга :) Не се чувствам готова за книга. Аз съм от вероятно последното поколение, което беше възпитавано в това, че скромността е висша ценност. Заради това възпитание самочувствието на такива хора като мен е прекалено ниско може би, но някак така ми харесва. Учудвам се на самочувствието на хора, които издават книги на недостатъчно високо ниво. Болен перфекционист съм и не зная дали някога ще се почувствам готова да имам собствена книга. Но пък с Краси (б.а. Красимир Андонов – един от най-големите наши фотографи и оператори) подготвяме книга с рецепти, маршрути и най-красивите фотографии, които можеш да си представиш. Аз се правя на кулинар, а той превръща моите скромни опити в това отношение в изкуство със своите фотографии. Снимаме пикници из цяла България, а освен рецептите, в книгата Краси ще даде и маршрути около тези чудни местенца – къде да отидеш, какво да видиш.

Заедно с Краси направихте съвместна изложба „Дневници на безкрая“. Това е една нетипична изложба. Какво я отличава от останалите, които виждаме в галериите?

Нетипична е, да. Неговите изключителни черно-бели фотографии съчетахме с мои текстове. Всичко написах на ръка, а Краси го засне, както само той може. Съчетахме две несъчетаеми на пръв поглед изкуства, което отразява нашия толкова подобен светоглед и усещане за малките неща около нас. Моите текстове бяха реални откъси от дневници и писма. Чак до Виена заведохме изложбата. Но вече гледаме към новите ни неща – документалния филм, който снимаме в Родопите от една година, вдъхновен от фотографската поредица на Краси „Светлина и култ“, както и книгата ни за храна и пътуване и, разбира се, блога, който създадохме.

Много обичате да пътувате. Да си сред природата, на палатка под звездите, а не в хотел. Няма лукс, но сигурно има друго?

Втриса ме само звученето на думата „лукс“ :) Нашият лукс е точно в това – да няма лукс. Нашият лукс е избраният от нас начин на живот – да запалим колата и да хукнем в посока, която ни подсказва вятърът. Краси е невероятен радар за хубави места. Никога досега не сме били на място, на което не бихме се връщали пак, и пак. А палатката е хотел с един милион звезди, нали знаеш? Няма друго чувство като това да заспиш край ромолещо поточе, а преди да дръпнеш ципа на палатката, „лека нощ“ да ти кажат една дузина светулки и всичките звездички по нощното небе. Няма друго чувство като това да разрежеш динята си на морския бряг и да закусиш под галещото „добро утро“ на созополския изгрев. Всяко наше пътуване е цяла история. Записваме ги в един тефтер, а от скоро ги разказваме и в новия ни блог.

 

b2ap3_thumbnail_IMG_0381.jpg



Да, скоро с Краси направихте блога „Eat Travel Loove“. Какво ви подтикна да го създадете?

Именно подготовката ни за бъдещата книга. Един ден публикувах във Facebook снимка от наш пикник и заваляха толкова харесвания, че едва повярвахме. После още една и още една, а хората около нас започнаха да ни питат: „Кога ще е готова книгата? Нямаме търпение!“ Един приятел пък се вдъхнови и му помогнах да направи пикник за любимата си. Разбрахме, че няма нужда да чакаме да е готова книгата, за да пуснем нашите преживявания за всички в нета. Блогът невероятно бързо спечели хиляди приятели. Започнаха да ни пращат снимки на ястия, за които сме публикували рецепти. Започнаха да ни питат как точно се стига до някое място и да очакват с нетърпение следващата публикация. Когато някой ти каже „Така ме вдъхновявате с нещата, които публикувате в блога, че с мъжа ми изровихме палатката и поемаме в някоя от вашите посоки“, усещаш смисъла на това, което правиш. Ти по-добре от всеки знаеш какво е чувството да имаш шанса да вдъхновиш хората.

 

b2ap3_thumbnail_mila_2.jpg

 

Готвиш страхотно. Какво е храната за теб?

Любов. Начин да изразя и да дам любов. Както веднъж написах, не знам дали на мъжете любовта минава през стомаха, но моята със сигурност минава през кухнята.  Често дори не опитвам от сготвеното. Аз съм се „нахранила“ с калорично удоволствие, докато съм я приготвяла. А най-сладкият десерт е в онова „Ммммм“, което ми поднасят любимите хора, за които съм сготвила.

Коя рецепта ще споделиш с читателите ?

Имам един любим десерт. С Краси бяхме миналото лято в Лисабон. Докато скитахме из приказните малки улички, от една малка и невзрачна пекарна се донесе такова ухание, че моментално ни издърпа за яките вътре и бързо напълнихме една кесия с тези португалски фантазии. Казват се Pastéis de Nata и са страшно лесни за приготвяне. С тях пожелавам на теб и на твоите хора сладък живот, сладки емоции и да има за кого да готвят от любов. Най-големият лукс – споделеното изживяване на сладкия миг.

 

Рastéis de nata



b2ap3_thumbnail__DSC9250.jpg

 

Необходими продукти за 12 бр.:

бутер тесто
1 ч. ч. мляко (още по-добре е да го замените с течна сметана)
1 ч.ч. захар
6 жълтъка
3 ч.л. царевично нишесте
1 ванилия
лимонова кора
пудра захар и канела по желание

Начин на приготвяне:

1. Загрейте фурната на 190 º C и разточете тестото. Нарежете го на правоъгълници, които поставете внимателно в гнездата на формички за мъфини. Ще се наложи да ги дооформите с пръсти, за да полепнат равномерно по всички стени на формите.

2. В тенджерка комбинирайте млякото (течната сметана), царевичното нишесте, захарта, ванилията и лимоновата кора. Един по един добавяйте и жълтъците и бъркайте непрекъснато при средна температура. Когато сместта стегне, отстранете от котлона и я оставете за изстине.

3. Напълнете кошничките от тесто с плънката и запечете за 20 минути, или докато повърхността на сладкишите не придобие златиста коричка. Може при сервиране да поръсите с пудра захар и канела, но тези тартички са чудесни и без това допълнение.

 

b2ap3_thumbnail__DSC9259.jpg

последно модифициран в
Отбелязана с: гости

Йоланта Делибозова

  • Гост
    Таня Донева Неделя, 09 Август 2015

    Много приятно ми стана и много ти благодаря, че ни срещна с тази разкошна и толкова неподправена млада журналистка! Права се, че има нещо, което те кара да се почувстваш близък с нея, а може би всичко това идва от естествения и позитивен начин, по който се относя към всичко и към всички. Блога веднага го добавих в любими и ми предстои голямо четене, страшно се вълнувам, сякаш вече си имам нови приятели и чакам с нетърпение да седнем на сладка приказка :)
    Рецептата за тези сладки кошнички с крем съм приготвяла няколко пъти. Имам я изрязана от вестник THE TELEGRAPH uk :)
    Поздрави, Йоли!

  • Гергана Лазарова
    Гергана Лазарова Неделя, 09 Август 2015

    Йолинка, благодаря за този дар! Мила е невероятна... Тя е полъх, с който летя в мои, ничии и непознати посоки. Наистина благодаря!

  • Гост
    Eva Toneva Неделя, 09 Август 2015

    Наслада за всичките ми сетива е това гостуване! Благодаря ви за споделените емоции, зареждащо е! :)

  • Гост
    krai_mm Неделя, 09 Август 2015

    Вълшебници, ако знаехте какво направиха вашите блогове в най-тежкия ми период от живота, борейки се за собствения си живот. Влизах десетки пъти на ден във вашите местенца заедно с тези на Ева Тонева и LuLu, защото ме зареждахте със страшно положителна енергия. Аз също си направих списък какво да направя в живота си, и вече 5 години отмятам едно по едно от написаното. Мога да ви чета и препрочитам дни наред. Мила, твоят блог идеално замества книгите, а ти, Йоленце, си най-големият ми вдъхновител в готвенето. Обичам ви, въпреки че не ви познавам лично.
    Прегръдки и успехи и на двете!

    P.S И,Миленце, да гостуваш по-често.

  • Светулка
    Светулка Понеделник, 10 Август 2015

    Йоли, възхищавам ви се искрено и на двете! Хора като вас ме вдъхновяват и ме зареждат с положителна енергия и ентусиазъм. И са ми като компас - напомнят ми къде е полюсът на истинското и доброто, помагат ми да не се отклоня от тази посока. Благодарности и обич!

  • Гост
    maria pepeldjiyska Понеделник, 10 Август 2015

    Толкова я харесвам и аз тази Мила, чета всеки неин текст като поезия, като библия.... И се радвам много на това гостуване! Истинска наслада беше, Йоли!
    С усмивка
    Мария

  • Yoli
    Yoli Понеделник, 10 Август 2015

    Благодаря ви от сърце, момичета. Мила наистина е явление. Във всичко! Щастлива съм, че съдбата ме събра с нея. Вече знам, че имам до себе си завинаги съкп приятел.

  • Mila Ivanova
    Mila Ivanova Понеделник, 10 Август 2015

    Момичета, чета и наистина се чудя с какво заслужих в света ми да има толкова светлина като тази, която ми пращате :) Благодаря ви! Бъдете безкрайни в полето на своята сбъднатост!
    Йоленце, и на край света да сме една от друга, ще помня и черпя от силата ти, от вдъхновението ти да си жива. За мен е чест да съм част от твоя сайт, от твоето сърце и от твоя свят. А твоят свят е свят от аромати, музика и любов!

    Отговор Отказ
  • Yoli
    Yoli Понеделник, 10 Август 2015

    Обичам те, Мила! Друго няма да кажа.

Коментирайте

Гост
Гост Петък, 23 Юни 2017
Visit site Coral Betting and grab Coral Bonus