Публикувано от в в Гости
  • Размер на шрифта: По-голям По-малък
  • Посещения: 5548
  • Печат

Гостуват ми Цонка и Цецо от Черни Вит

Гостуват ми Цонка и Цецо от Черни Вит

 

b2ap3_thumbnail_1901299_10152465931089468_7649318889868800257_n.jpg

 

   Днес ми гостува едно семейство, което често обичам да наричам „Възродителите на Благородника от Черни Вит“. Кой е този благородник, и защо те са възродители ще се опитам да ви разкажа накратко. След това ще оставя думата на тях, за да научим повече.
 
   Цецо и Цонка Димитрови живеят в китното балканско село Черни Вит, където от векове се приготвя Зелено сирене. Синьо-зелената плесен се самозаражда в дървените каци, където зрее овчето и козе сирене. Само и единствено в климата на Черни Вит се развиват тези естествени плесенни гъби.

   Вътрешността на сиренето е искрящо бяла, а отгоре е облечено в синьо-зелена плесен. В зависимост от степента на зрялост, то е много различно. Като младо можеш да го гребеш с лъжица, като зряло можеш да го стържеш като Пармиджано. Ухае силно, вкусът  е плътен и запомнящ се. Зрялото сирене дори люти като послевкус и от него е достатъчно да се ползва малко количество, само като подправка. Сега разбирате колко е специално нашето Зелено сирене и защо му казваме Благородник.

    Цецо и Цонка са хората, които от години се грижат и водят битка за запазване на генофонда и легализирането на сиренето. Ще оставя на тях възможността да ви разкажат повече за историята със Зеленото сирене. Защо не е на трапезата ни и кога бихме могли да му се наслаждаваме свободно.

Имам огромното удоволствие и чест да ви ги представя!

 

b2ap3_thumbnail_6-11.jpg



Добре дошли във „Вкусно с Йоли”. За мен наистина е чест да ми гостувате. Радвам се, че приехте поканата ми, защото така още повече хора ще научат за вас  и Зеленото сирене от Черни Вит. Разкажете ни накратко как започна всичко?

Много ни е приятно да сме твои гости! При теб е винаги уютно и хармонично.

Зеленото сирене е част от историята на Черни Вит и от 2007 година стана и наша история. Знанието за него се губи далече в историята и носи обаянието на приказна поучителност. В селото, когато бялото саламурено сирене се покривало с плесен, някои сръчни домакини бързали да го хвърлят и доста често изхвърляли и качетата, в които се е появила плесента. Други стопани се радвали, когато отваряйки поредния съд,  съзирали зелената плесен върху  сиренето. Гощавали скъпи гости - дали за мезе на ракията, с глава кромид лук, или го поставяли  върху качамак или на питка, изпечена в жаравата на огнището. Така и никой не се стремял да разбере защо плесента се захваща за сиренето само след празника на селото – Голяма Богородици и някак си изчезва при повея на лятото, преди Петровден. Минавали години и през времето на социализма , нали вече били модерни домакини,  заменили качетата с  пластмасови бидони и зеленото сирене, започнало да изчезва. Така останал само спомен за онова сирене, което е зелено на цвят с бяла сърцевина с ярък аромат и запомнящ се вкус.

Воден от моя детски спомен и от желание да представя този продукт на една експедиция на Slow Food в България, през 2007 година в една къща, сгушена високо в планината при едни лъчезарни и гостоприемни овчари - Кольо и Неда, открих бучка от зеленото сирене с големина, колкото кибритена кутийка. Представих го на специалистите от организацията, които бяха очаровани от него, защото е с уникален вкус и е единственото естествено плесенно сирене на Балканите.

Жалко и срамно е, че не ние, а една чужда организация преоткрива този наш вековен продукт и го прави достояние на света. Вие сте шепа ентусиасти, които водите битката за легализирането на Зеленото сирене. Какво всъщност представлява тя? Какво правите, какво трябва да се направи и какво ние, останалите хора можем да направим за да бъде сиренето на трапезата ни?

Българите нямаме усещането, че това което правим е много ценно и често сме склонни да го подценяваме. През годините на социализма хората от село се стремяха да ядат храна, която е „градска“, а обикновените гозби бяха позабравени или се приготвяха само когато семейството е в тесен кръг.. Истинско бягство от тази действителност бяха тетрадките с рецепти, които си разменяха  домакините и които носеха имената преносителя на рецептата. Просто не сме възпитани да се гордеем с българското село и да ценим достойната храна, тази която пренася през историята възхитата и вкусовете от България.

Сътрудничеството ни със Slow Food ни научи да се вглеждаме в българското село и да се помъчим и да търсим начини за създаване на възможности за възраждане на дух и традиции. Ние мислим, че ако законите в България позволят домашно произведената храна да може да се продава, това ще даде шанс на много хора да живеят на село и да отгледат там децата си. Тези поколения ще  усещат, че имат бъдеще и то зависи от тях. Иначе селата ни са обречени на разруха и упадък.

Бавна е държавната машина и това всеки от нас го изпитва ежедневно. Необходимо е промяна в Нормативната уредба и създаване на Наредба за малки, бутикови, традиционни производства, с която да се даде началото на завръщането на позабравени вкусове. Всички ние, като потребители,ще можем да търсим домашни храни, да настояваме те да да се появят на пазара. Производителите да стават все повече и да са убедени, че този си занаят ще предадат на деца си. Държавата да разбере, че хората от селата искат да им се даде шанс да живеят, да обичат ще създават бъдеще, а не носталгия и съжаление.

Колкото и да е трудно вие успяхте да превърнете за няколко години Зеленото сирене в наше национално кулинарно богатство. Ако всичко най-сетне се разреши, какви са идеите ви за развитието на производството на сиренето?
 
Идеята е повече хора от района  да започнат да го правят, да стане „запазена марка“ на Чернивитския край и да се развие т.нар. продуктов туризъм. По този начин, от една страна  стопаните, които имат желание да произвеждат сирене, ще могат да продават продукцията си, а от друга – хотелиерите и собствениците на къщи за гости ще могат да развиват и разширяват своя бизнес.

Вкусовите качества на сиренето се ценят от все повече хора от цял Свят.  Това води нови хора в района с нови идеи и позволява да се опазва природата, да се запазят от изчезване Тетевенската овца. Води хора, жадни за знания и желание да се учат и опознават Черни Вит и Тетевенския край. 

Искрено се надявам всичко да приключи положително за нас. Благодарение на вас двамата многократно съм опитвала Зелено сирене, но кажете вие, как определяте вкуса му? Разбира се, в различните му степени на зрялост.

Зелено сирене само намира почитатели и когато ги открие разкрива най-красивите си черти. Неговият аромат е силен с ярка отчетливост на билки и ферментирала след дъжд трева. Преминава в аромат на пръст и изгнили листа с нотки на дъб. Поставено в устата то е нежно, но много богат вкус, който има ясен финал и красиво усещане. Червените вина могат да допълнят усещането за щастие. През различните степени на зрялост, които са от 60 дни до 2-3 години, дават възможност да разкрие цялата си прелест от вкусове и аромати.

Няма човек, който да опише вкуса му по-добре от вас!Какво мислят европейците за Зелено сирене? В колко страни в Европа има сирене, което е с естествена плесен?

Когато участваме в световни изложения, организирани от Slow Food, сиренето се предлага за оценка от професионални дегустатори. Те класират сирената по определени критерии – аромат, вкус и т.н….Зеленото сирене винаги е в топ 10!  Това показва, че имаме един изключително качествен продукт, сравним с водещите сирена в света. А местата в Европа, на които  плесента се заражда върху сиренето по естествен път са три – Франция, Испания и Черни Вит, България.

Да, самият факт, че самозараждаща се плесен има само в три страни в Европа би трябвало да ни даде повод за гордост и размисъл. Лично аз съм на мнение, че е грехота Зеленото сирене да се обработва термично. Какво приготвяте вие с него?

И ние споделяме мнението ти. Най-често го хапваме натурално или гарнирано с плодове – круша, грозде. Много добре се комбинира и с отлежал балсамов оцет или с мед. Любими на нашите приятели са солените бонбони със Зелено сирене по твоя рецепта.
Идеална добавка е към различни сосове, например сметанов сос за пиле.

Живеете в Черни Вит, имате две сладки дъщери. Не сте избягали  досега в големия град.  Кое ви задържа в Черни Вит?

Наскоро Николай, наш приятел сподели, че според него има два начина да живееш – или си консуматор, или живееш в хармония с природата.  Ако приемем тази максима, то тогава Черни Вит е идеалното място да сме възможно най-близо до начина на живот, който смятаме за правилен – заобиколени сме от чисти въздух, вода и гори, произвеждаме и се храним с чиста храна, спокойни сме, когато децата ни отиват на училище или играят навън.

Не е за пренебрегване и факта, че живеейки под един покрив със своите родители ние, пък и децата ни, естествено се учим на уважение, емпатия, търпение и толерантност – все качества, от които се усеща остра липса в обществото напоследък.

Сега накъде? Знам, че участвате активно във всяко изложение на Slow Food . Правите и дегустации на различни места из страната. Какво предстои?

На 24 и 25 октомври в „Музеко“, София ще участваме в Terra Madre България. Там всички посетители ще могат да опитат от сиренето. До края на годината ще ечастваме и в благотворителна акция за деца в риск.
Ценна е и срещата с хора, пропътували много километри до Черни Вит, на които отделяме персонално внимание. Сиренето среща и много малчугани, които са част от „Училище на вкуса“.


Благодаря ви много за това гостуване. Убедена съм, че е било интересно на читателите. Надявам се, че още хора са се запознали с Благородника от Черни Вит. Цоне, ти правиш страхотни специалитети с това сирене. Много се бях впечатлила от твоят сладолед със Зелено сирене. Каква рецепта ще предложиш на читателите?

Сладоледът е по рецепта на един наш приятел, готвачът Валери Нешов. А сега ще ви предложа едно ястие, което моите дъщери много обичат. Само ще направя уговорката, че с мерки рядко  готвя, така че количествата могат да са според необходимите порции и предпочитания – с повече или по-малко сос.

 

b2ap3_thumbnail_bDSC_8579_w.jpg



                                                                        Пиле със сметана и салвия

Необходими продукти:

Пилешко филе
Готварска сметана
Топено сирене
Зелено сирене
Олио, сол, черен пипер и прясна салвия

Приготвяне


* Филето се нарязва на хапки и се запържва в мазнината. Залива се със сметаната и се оставя да поври няколко минути. Добавя се топеното сирене и се бърка, докато се разтопи. Накрая слагаме зеленото сирене и отстраняваме от котлона. Подправяме със сол, черен пипер и ситно нарязана салвия. Ако салвията ви е твърде силна, може да я замените с розмарин. Да ви е сладко!


Благодаря от сърце на Цонка и Цецо, че ми гостуваха и за предоставените снимки. Накрая за наслада неко ви предложа един десерт със Зелено сирене.

последно модифициран в

Йоланта Делибозова

  • Светулка
    Светулка Петък, 09 Октомври 2015

    Йоли, чудесно е, че започна да ни представяш всички тези прекрасни хора, които познаваш. Беше ми много интересно да се "запозная" с Цонка и Цецо. Поздравления за това, че са съживили тази вековна традиция със зеленото сирене. Честно казано, аз дори не знаех, че в България се е произвеждало такова. Непременно ще го опитам като си дойда в България, стига да го намеря. Хубаво е, че има хора като Цонка и Цецо, които възраждат уникални за България неща. Желая им от сърце успех и дано успеят да запалят повече хора в това начинание!

    Отговор Отказ
  • Yoli
    Yoli Неделя, 11 Октомври 2015

    Благодаря ти Светле. Ето това можемда правим в момена. Да запознаваме все повече хора суникалните ни български продукти, гозби и обичаи. Дано и управляващите си отпушат най-сетне ушите.

  • Гост
    Elena Петък, 09 Октомври 2015

    Йоли,
    бях гледала по ТВ едно предаване специално за зеленото сирене.Но съм убедена, че не само то, но и много други традиционни продукти, някои от тях позабравени могат да създадат престиж и уважение за България.Селата ни могат по този начин да възвърнат хубавия си облик, както в миналото.Моята баба правеше сирене от сурово овче мляко, което беше разкошно на вкус.А шипковият и мармалад беше с ненадминат вкус.
    Днес, нито сирената, нито шипковият мармалад имат този вкус и е време вече да се отвори пазарът за малките, частни производители.Много такива селца в Италия и Швейцария са създали препитание на собственото си население.
    Сърдечно благодаря за тази публикация ! Поздрави !

    Отговор Отказ
  • Yoli
    Yoli Неделя, 11 Октомври 2015

    Ели, как така не сте се изтровили със сиренето, което е правила баба ти от сурово мляко? Защото според министерството е опасно за здравето и датова не разрешават легализирането на Зелено сирене. Абсурд, а?Да се смееш ли, да плачеш ли... Права си, по България има уникални обичаи, продукти и гозби. Имала съм щастието благодарение на Слоу фуд да се запозная с доста от тях. Невероятно богатство имаме, и ако сами не си го опазим няма кой друг. Благодаря ти много за хубавия коментар.

  • Гергана Лазарова
    Гергана Лазарова Петък, 09 Октомври 2015

    Имала съм щастието да опитам това богатство и то приготвено от твоите ръце. :) Искрено се надявам да се преборят за него!

    Отговор Отказ
  • Yoli
    Yoli Неделя, 11 Октомври 2015

    Да, Гери. И аз стискам палци скоро да има някакво разрешение на този абсурден проблем. Благодаря ти мила.

  • Гост
    Таня Донева Неделя, 11 Октомври 2015

    Аз ти благодаря, Йоли, че споделяш с нас това богатство и се питам, кога ли щях да разбера за това българско сирене, ако не беше ти да ни запознаеш с тези скромни и страхотни хора Цонка и Цецо!
    Да са живи и здрави, отправям моите искрени адмирации и се радвам, че има такива хора, които да искат да запазят българските богатства и традиции!
    Вече започнах да си правя планове, кога бих могла да посетя това село и да опитам от този еликсир :)
    Поздрави!

    Отговор Отказ
  • Yoli
    Yoli Неделя, 11 Октомври 2015

    Наистина да са живи и здрави и дано има повече хора като тях. Много се радвам, че и ти мислиш така, Танче. Благодаря ти.

  • Гост
    браво! Четвъртък, 22 Октомври 2015

    чудесно е, че подобни традици се възраждат и хората отново търсят път към природното и естественото. особено се радвам, че подобна тенденция се наблюдава и при младите. само бих препоръчала на интервюираните да не олекват с елементарни разсъждения за отминали времена, а да наблегнат на стойностното, с което се занимават.

    Отговор Отказ
  • Yoli
    Yoli Петък, 23 Октомври 2015

    Благодаря за коментара. Радвам се, че и Вие мислите така. Надявам се традициите ни да се съхраняват и предават напред през поколения.

Коментирайте

Гост
Гост Четвъртък, 21 Септември 2017
Visit site Coral Betting and grab Coral Bonus